Наказанията и похвалите

Уважаеми родители, от началото на учебната година Ви предоставяме материали, свързани с възпитанието и общуването с Вашите/наши деца. Надяваме се да Ви е интересно, да споделяте мнения и да ни подсказвате теми, по които желаете да говорим. 
Този месец сме Ви подбрали един материал за наказанията, а следващия, разбира се – за наградите. Как, кога и защо си служим с поощрения или как, кога и защо ни се налага да наказваме? Това се опитахме да си отговорим, дано да сме полезни и на Вас.

 Няма родител, който да не е изричал думите „Наказан си!“. Ясно е, че когато децата вършат нередни неща, родителят не бива да седи безучастно. Въпросът е доколко ефективни всъщност са наказанията, какви са последствията от тях и има ли някаква алтернатива?

Поставяли ли сте си въпроса „Каква е моята цел, когато наказвам детето си?”. Обикновено първия отговор е „За да го накарам да ме слуша“. „А започна ли да слуша?” е следващия въпрос. Около 95 процента от родителите отговарят „Не”.

Като че ли на всички е ясно, че това не е ефективното средство. Защо тогавапродължаваме да наказваме?

Когато продължим да разговаряме и разсъждаваме с родителите на тази тема, започват да излизат други отговори - всъщност наказваме, защото се чувстваме безсилни, ядосани, защото искаме „да отмъстим” за лошото поведение, за да накараме детето да се чувства зле, тъй като не се е държало по начина, по който сме очаквали от него, за да разбере детето „кой командва“, дори „за да ме уважава“. И не на последно място, защото не знаем какво друго да направим, за да покажем на детето, че това поведение не е приемливо.

Става ясно, че наказанието не постига корекция на поведението, освен ако не е толкова жестоко, че да предизвика сляпо подчинение, основано на страх - напр. физическо наказание. Родителите, прибягващи до физически наказания, бъркат такова подчинение с уважение, без да си дават сметка, че то има страшни последици за децата. Често чуваме следното изказване „Вие не разбирате, ние не бием детето си, само го пошляпваме, някое шамарче, и това е.” Нека да е ясно, че всяка форма на физическо наказание, дори „невинното“ дърпане на уши, унижава и обезкуражава децата и поражда ниско самочувствие. (Как бихте се почувствали, ако вашият началник има правото да ви дърпа ушите, когато закъснеете за работа?) Тези деца в последствие са по-склонни ди си избират агресивни партньори и да считат боя за приемливо средство за разрешаване на проблемите. Това са все резултати, които родителите на тези деца, които са ги наказвали „от обич“, не са искали да постигнат.
А защо наказанието не действа?
Първо, наказанието е основано на погрешната идея, че ако накараме един човек да се чувства зле, той ще започне да се държи добре.

Второ, то измества фокуса - улеснява децата да забравят своята грешка и да се фокусират върху това колко грешат родителите им; те започват да се държат зле, когато не са заплашени от наказание; мислят как „да си го върнат“, ако е възможно, вместо да анализират поведението, с което са предизвикали наказанието.Трето, детето води нещо като вътрешно счетоводство, според него наказанието „изкупва” грешката: то знае, че ако отново извърши въпросното поведение, просто ще трябва да си изтърпи наказанието и всичко ще е наред, но не се фокусира върху избягване на въпросното поведение.

Четвърто, за да се коригира едно поведение, детето трябва да реши да съдейства, т.е., да има вътрешна мотивация. Наказвайки го, родителят си отрязва пътя за сътрудничество.

Каква е алтернативата на наказанието?

Ако искате детето да коригира проблемното си поведение, можете да му предложите да разреши проблема съвместно с вас. Най-добрите решения са тези, в които детето е участвало – така то се стимулира да съдейства, за да изработите заедно план за предотвратяване на проблема в бъдеще. 

Ето един алгоритъм в 5 стъпки, който можете да прилагате:

1. Обяснете какво е предизвикало недоволството ви и защо. Добре е да сте откровени, когато говорите за чувствата, които е предизвикала въпросната постъпка. Ако сте гневни, разстроени, обидени, е добре да го кажете. Освен, че детето ще разбере по - добре Вашата гледна точка, когато разкажете с думи (вербализирате) негативните си преживявания, ще му дадете и модел как то да се справя с неговите собствени, а това развива емоционалната му интелигентност.

2. Опишете на детето как очаквате да се държи в такава ситуация. Децата не винаги се досещат какви са представите на възрастните за приемливо поведение. Например, малкото дете не разбира, защо когато рисува на хартия, мама казва браво, а когато украси по същия начин стените, следват крясъци.

3. Помислете заедно или подскажете как нещата могат да се поправят. Може да покажете на детето как да почисти следите от боята, или заедно да го направите. Преди да предложите каквото и да било, е добре да чуете идеите на детето как могат да се поправят нещата - ще се учудите колко креативни могат да бъдат те, когато са привлечени в търсенето на решение. Естествено, много е важен тонът на разговора - ако детето се чувства критикувано, няма да се получи.

4. Дайте избор. Кажете на детето, че има избор за в бъдеще: да рисува само на позволените места, или боичките да му бъдат отнети за определено време.5. Понасяне на последствията от избора – ако проблемното поведение не престане, тогава любезно, но твърдо отнемете боичките за определено време, като го съобщите на детето. В този случай родителят не е злобен или жесток и не кара детето да се чувства лош човек. Отнася се твърдо, но с уважение и към детето, и към себе си.Може би някои родители не виждат разликата между „Понасяне на последствията от избора “ и наказването. Разликата се състои в следното: когато наказвате детето, вие не му давате никакъв шанс. Просто вратата се затваря пред него. Въпросът е приключен.

Когато обаче обясните какви са последствията, детето може да не ги хареса, но вратата все още е отворена. То все още има шанс. Може да си даде сметка какво е направило и да се постарае да поправи нещата. Може да поправи стореното.Така давате възможност на децата да се коригират сами, да потърсят начин грешката да не се повтори. Истинската промяна на поведението е процес, който не може да се случи, когато прилагате наказание. Наказанието не позволява на детето да стане по зрял и по отговорен човек.

„Обичайте децата си и ще бъдете щастливи. Толкова е просто и толкова е трудно!”

Майкъл Люниг

 

Телефони за контакти с отговорните институции в случай на дете жертва или в риск от насилие:


- Телефон 112: Национална система 112 -  за спешни повиквания - в случаите на реална заплаха за живота, здравето, безопасността или имуществото;

- Отдел "Закрила на детето": за община Сливен - O44/62-57-25, 62-50-83; за община Котел - 0453/4-23-O9; за община Нова Загора - O457/6-21-33; за община Твърдица - 0454/4--38, 4-42

- РИО – Сливен - 044/611-020, 0879600399 - Илонка Толева


Научете още!