Невидимите бариери пред научаването – стратегии за тяхното преодоляване

Погледнете момчето на картинката. Защо не може да стигне там, където иска?

Защото е в количка или защото пред него има стълби?

Някои хора отговарят, че бариерата се състои в това, че момчето е в количка и не може да се качи по стълбите. Други казват, че бариерата е в самите стълби (ако там имаше рампа, момчето щеше да се качи без проблеми). Различната нагласа към ситуацията изцяло я променя. Ако мислим, че проблемът е в стълбите, ще монтираме рампа и момчето ще може да се придвижва самостоятелно без проблеми.

Бариерата в този пример е материална и видима. Често обаче бариерите пред постиженията на децата не са видими като стълбите пред количката. Виждаме, че въпреки старанието си, някои деца не се справят със задачите в училище с темпото на връстниците си, но не знаем защо. Дали проблемът е „в тях” или в средата?

Като родители знаем, че овладяването на ново знание и умение е сложен процес, който зависи от много фактори:

 

 

 

  • моментната кондиция на преподаващия и учещия;
  • тяхната мотивация и интерес;
  • стиловете на преподаване и учене;
  • ресурсите, с които разполага обучаващият – време, учебни материали, знания и умения;
  • предишния опит на обучавания;
  • средата на учебния процес (в стаята не бива да е нито прекалено топло, нито твърде студено, не бива да има разсейващи и дразнещи шумове и светлини) и др.

Всеки, които е влизал в училище знае, че е невъзможно да се създадат идеални условия за преподаване и учене, които да отговарят на нуждите и предпочитанията на всички. За някои деца средата в училище е прекалено стимулираща, което ги кара да се „изключат” или твърде разсейваща, което ги кара да обръщат внимание на несъществени детайли и да не внимават по време на заниманията. Някои деца имат нужда да прочетат и видят новата информация и буквално не слушат, докато учителят  разказва новия урок. Други деца не могат да четат на глас и да помнят стихотворения, но могат да разказват със свои думи и да свързват новата информацията логически.

Повечето деца и учители имат добри умения за саморегулация и успяват да се напаснат към условията за работа в едно училище. Например, детето, което учи визуално, не слуша учителя по време на час, но въпреки това стои спокойно и не пречи на останалите. А вкъщи научава урока като го подреди в таблица. Учителят успява да се концентрира въпреки умората си. Детето, което не разбира графиките по математика,  успява да ги разбере от устното обяснение на приятеля си по чин. Това са стратегии за справяне с трудната ситуация, които повечето деца и възрастни владеят без да проявяват социално неприемливо поведение.

Но има деца, които не успяват да се саморегулират – разсейват се, ако шумът на климатика ги дразни, избухват, ако се появи промяна в дневния режим, започват да пищят с ръце на ушите си през междучасията, когато е твърде шумно в класната стая, стават и се разхождат по време на час, драскат в тетрадката си, когато не могат да прочетат урока наум. Това не е, защото са невъзпитани или не уважават учителя си, не е защото не искат и не могат да учат. Ако това се случва системно и се превърне в модел на поведение, вероятна причина за това е, че не успяват да се напаснат към условията за учене в училище заради вътрешни невидими неврологични причини свързани с възприемането, обработката, съхранението и използването на информацията, получена от техните сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, усещане за допир, равновесие (усещане за позицията на главата в пространството), проприоцепция (усещане за разположението и движението на нашите стави и мускули) и интероцепция (усещане за състоянието на собственото тяло – глад, умора, болка).

Ето някои от червените лампички, които трябва да ни сигнализират, че детето вероятно се затруднява с ученето поради неврологични причини свързани със саморегулацията и адаптацията си към средата в училище и затруднени способности за концентрация, насочено внимание, памет, планиране и координиране на действията си, слухова преработка, др.:

  • Липса на увереност;
  • Негативна самооценка;
  • Необходимост от повече време за започване или приключване на задача;
  • Трудности със самоорганизацията – организацията на времето си и подреждането на вещите си;
  • Слабо усещане за време, объркване на дати, часове и ангажименти;
  • Недобри фини моторни движения – напр. трудно контролира химикалката и пише с грозен почерк и много задрасквания;
  • Трудности при организацията на ученето и други аспекти от живота;
  • Трудности при усвояването на ново умение до степен на автоматизация, например четене, писане, шофиране;
  • Слаба краткосрочна памет – трудно запомня инструкции, трудно преписва от дъската и запомня какво е било казано/прочетено
  • Трудности при подбирането на думи и грешно произнасяне на думи, предизвикано от трудности при различаването на звуци или от моторни проблеми;
  • Проблеми с ориентацията, лесно се губи и среща проблеми при използването на карти и ориентирането на ново място;
  • Грешки при четенето и писането като пропускане или объркване на звуци и/или “замотаване“ на думите;
  • Трудности при визуалното запаметяване на думи, знаци, символи и формули;
  • Трудности при четенето на текст, предизвикани от визуални смущения като например размити или мърдащи букви;
  • Трудности при разбирането, макар че четенето може да е гладко;
  • Трудности да се подредят правилно буквите в думата при спелуване, както и цифрите и знаците в математиката, при запомнянето на съобщения, телефонни номера и тяхното набиране;
  • Проблеми с поредността при инструкции или математически задачи, трудности при ползването на речници, енциклопедии и папки;
  • Кратко задържане на вниманието и слаба концентрация;
  • Особено силна податливост към стрес, която може да е свързана с крайни срокове и изпити;
  • Забележима разлика между това, което детето може да постигне в „добър“ и „лош“ ден.

За да подкрепите тези деца в процеса им на учене и ходене на училище, бихте могли да приложите някои стратегии /дори като родители/:

  • Сменяйте често дейностите, така че да задоволите стила на учене  на Вашето дете или използвайте допълващи се методи за усвояване на материала при самоподготовка – съчетавайте разказването на урока с цветна схема и картинки, стимулирайте детето да си обясни графиките и таблиците, да изчете на глас въпросите от теста, освен нагледен материал, да си направи макети, които могат да се пипнат, сглобят,  т.н.;
  • Дискутирайте въпроси от уроците
  • Включете някои раздвижващи дейности – собено за децата, които по трудно издържат на едно място – например, помолете ги да изхвърлят боклука, да свършат нещо в къщи или да полеят цвветята;
  • Сложете в детската стая табло със седмичната програма като съчетаете надписи, картинки и разбираеми символи;
  • Помолете някое дете дискретно да помага на детето Ви, ако се затруднява с ориентацията си в пространството и/или често закъснява, като го придружава до училищната лавка, например или го подсещат да побърза;
  • Установете заедно с детето правила на поведение в клас – например, да не  вика и тича – това да прави само на двора;
  • Уведомявайте детето за предстоящи промени в дневния или седмичния режим предварително, за да могат да се настрои и му давайте възможно най-подробна информация за промяната – кога, къде, защо; стресът не е полезен за никое дете;
  • Започнете отрано да подготвяте детето за периодите на преход – преминаването му в по-горен клас или дори в по-горен клас в друго училище;

Този списък със стратегии може да бъде много дълъг, но основната идея в него е, че ние като родители можем да се фокусираме върху силните страни на децата и да ги използваме, за да подкрепим ученето им, както и за да повишим самооценката и самостоятелността им като едновременно с това им помагаме да се чувстват по-уютно в училище и в къщи. Някои деца имат нужда от специална терапия от екип от специалисти за преодоляване на тези свои затруднения и специалистите или родителите им могат да прилагат някои терапевтични елементи и докато детето е на училище – тогава трябва да получите възможно най-подробна информация за функцията и изпълнението на дадена дейност.  Не на последно място, говорете със самото дете за нещата, които го затрудняват или притесняват, и заедно измислете стратегии за справяне. Например, да носи ръчен електронен часовник, определете заедно маршрути за стигане до класната стая, салона, лавката и заедно посочете ориентири по пътя, разрешете му да си играе с някакъв предмет в час, за да са ангажирани ръцете му и за да получава тактилната стимулация, от която се нуждае, сложете му програмата за седмицата на чина.

Възможните решения са много – стига да осъзнаем съществуването на „невидимите” бариери пред ученето и да съдействаме за напасването на училищната среда към детето и на детето към средата в училище.

Телефони за контакти с отговорните институции в случай на дете жертва или в риск от насилие:


- Телефон 112: Национална система 112 -  за спешни повиквания - в случаите на реална заплаха за живота, здравето, безопасността или имуществото;

- Отдел "Закрила на детето": за община Сливен - O44/62-57-25, 62-50-83; за община Котел - 0453/4-23-O9; за община Нова Загора - O457/6-21-33; за община Твърдица - 0454/4--38, 4-42

- РИО – Сливен - 044/611-020, 0879600399 - Илонка Толева


Научете още!